Хората, които постоянно помагат на другите, може да получават по-малко благодарност от тези, които вършат добри дела само от време на време. Проучване на 736 възрастни установи, че рутинните грижи често се възприемат като задължение, докато неочакваната помощ се оценява значително по-високо. Учените са изследвали как хората оценяват добротата, дружелюбието и грижата в зависимост от обстоятелствата. Оказало се, че действия, които са по същество еднакви, могат да провокират напълно различни реакции. В проучването са участвали 736 възрастни на възраст от 18 до 77 години. Всеки от тях е бил помолен да прочете седем кратки истории с примери за взаимопомощ и да оцени поведението на участниците. Резултатите показват, че хората ценят най-много помощта, която надхвърля очакванията, докато актовете на доброта, които се възприемат като задължителни, получават по-ниски оценки. Това е особено вярно за хората, които постоянно се грижат за другите. Ако помагането им се превърне в навик, околните може да спрат да забелязват усилията зад него. Експеримент с две ситуации, свързани с домакинска работа, беше показателен. В единия случай съквартирантката редовно е вършила домакинска работа, а в другия е изпълнявала работа, която не се е очаквала от нея. Втората ситуация е получила много по-висока оценка за доброта. Участниците са дали на това действие оценка 5,20 от възможни шест, докато обикновените домакински задължения са били оценени само с 3,76. Разликата е била 1,44 точки, въпреки че и в двата случая човекът е вършил нещо полезно. Решаващият фактор е бил не само самата работа, но и колко неочаквана е помощта. Изследователите са установили също, че хората имат различни разбирания за доброта, дружелюбие и грижа. Възприятията се влияят от поведението на човек, отношението му към другите и обстоятелствата на конкретно действие. Човешката топлина била особено важна. Участниците оценявали по-високо помощта, съпроводена с искрено внимание и доброта. Например, ако човек държи вратата за някого и се усмихва едновременно, поведението му се възприема като по-мило. Същото действие без усмивка може да получи по-ниска оценка. Важно е също колко внимателна е помощта. Действията, които демонстрират внимание към нуждите на друг човек и не се възприемат като задължение, са по-вероятни да предизвикат положителна реакция. Резултатите обаче не означават, че редовната помощ е по-малко полезна или по-малко искрена. Проучването е било насочено специално към това как хората оценяват проявите на доброта в различните ситуации. Изследователите установили, че и в трите характеристики доброта, дружелюбие и грижа поведението с по-голяма човешка топлина, по-голяма загриженост и по-малко очаквания е оценено по-високо. Тези характеристики са повлияли на това как участниците са възприемали дадено действие като добро.