С усъвършенстването на изкуствения интелект алгоритмите могат да надминат човека в най-различни области. В аналитичен материал за възможните пътища за развитие на AI учените от Google DeepMind изтъкнаха четири направления, които могат да доведат до създаването на изкуствен свръхинтелект (ASI): по-нататъшно мащабиране на моделите, технологични „парадигмални промени“, усъвършенстване на координацията между AI агентите и рекурсивно самоусъвършенстване. При това нито един от сценариите не е гарантиран, а сроковете за тяхното осъществяване остават неопределени. Под изкуствен общ интелект (AGI) те разбират системи, способни да изпълняват практически всякакви интелектуални задачи на човешко ниво. Следващото ниво е изкуственият свръхинтелект (ASI), който ще може стабилно да превъзхожда големи групи специалисти в задачи, изискващи от хората дългогодишна работа. Става дума не за отделни постижения като победа над човек в партия шах или решаване на сложни математически задачи, а за превъзходство в широк спектър от области. Един от факторите за възможно ускоряване на напредъка, посочен от авторите е когнитивната индустриализация – масовото производство на интелектуална работа с помощта на AI. През последното десетилетие изчислителните мощности за AI нарастваха благодарение на усъвършенстването на оборудването, увеличаването на инвестициите и повишаването на ефективността на алгоритмите. Съвкупният ефект от тези фактори може да осигури ръст на глобалните изчислителни ресурси приблизително десет пъти годишно. Същевременно разходите за изпълнение на задачи с изкуствен интелект намаляват. Първият възможен път към свръхинтелекта е мащабирането на моделите и обемите данни за тяхното обучение. Този подход има някои ограничения: запасите от качествени текстови и други данни са ограничени, разширяването на моделите изисква все повече изчислителни ресурси, а изграждането на центрове за данни и производството на микросхеми зависят от физически и икономически фактори. Изследовател от Anthropic предсказа пълна безработица сред хората до 2035 година Вторият път е промяна на парадигмата на AI. Днес моделите се обучават да предсказват следващия елемент от последователността, а след това се усъвършенстват за разсъждения и изпълнение на инструкции. В бъдеще може да се появят нови архитектури, които ще позволят на AI да се учи непрекъснато, да моделира по-добре заобикалящия свят и самостоятелно да създава нови концепции, а не само да комбинира вече известни такива. Засега изследователите не са сигурни дали това ще може да се постигне чрез развитие на съществуващите подходи или ще са необходими принципно нови технологии. Третият път е свързан с координацията на AI агентите. Подобно на това как хората се обединяват в научни колективи, компании и организации, няколко хиляди или милиона AI системи могат да разпределят задачите помежду си и съвместно да решават проблеми, които са недостъпни за отделните агенти. Първите изследвания показват, че такава координация може да повиши ефективността на работата, но засега не е ясно как колективният интелект ще се мащабира. Освен това големите групи агенти ще се нуждаят от механизми за управление, които да помогнат за предотвратяване на разпространението на дезинформация, манипулации и сговор. Четвъртото направление е рекурсивното самоусъвършенстване, при което AI участва в разработването и подобряването на следващите поколения на себеподобни системи. Това може да се осъществи чрез оптимизиране на кода и архитектурата на моделите, създаване на по-качествени данни за обучение или разделение на труда между специализирани агенти. Такъв процес може да ускори развитието на AI, но той не е задължително непрекъснат – за подобряването на системите ще са необходими надеждни начини за проверка на резултатите. Например, математическите доказателства могат да се оценяват автоматично, докато качеството на научните хипотези или решенията в други области често е по-трудно да се провери без човешко участие. Авторите подчертават, че четирите направления не се изключват, а се допълват взаимно. Ако развитието на едно от тях се забави, напредъкът може да продължи благодарение на останалите. Ето защо ограниченията само върху един ресурс, например изчислителната мощност за обучение на модели, не непременно ще спрат движението към свръхинтелекта. Изследователите считат за необходимо предварително да се проучват възможните сценарии, да се разработват методи за оценка на възможностите на AI и да се проследява темпото на напредъка. Това ще изисква съвместна работа на технологични компании, учени и държавни институции. Последиците от появата на свръхинтелекта могат да засегнат науката, икономиката и обществото като цяло.
Експерти от Google DeepMind описаха четири възможни пътя към постигането на изкуствен свръхинтелект
С усъвършенстването на изкуствения интелект алгоритмите могат да надминат човека в най-различни области. В аналитичен материал за възможните пътища за развитие на AI учените от Google DeepMind изтъкнаха четири направления, които могат да доведат до създаването на изкуствен свръхинтелект (ASI): по...
Източник: Kaldata.com
Виж оригиналната статия