В Китай е разработен пожарният робот RXR-M80D-AX2, способен да издържа поне 30 минути в условия на екстремна жега до 1000 °C. Машината, тежаща 800 kg, се управлява от разстояние до 1 km, подава до 80 литра вода или пяна в секунда и следи за изтичане на токсични и взривоопасни газове. Производителят Beijing Lesentech очаква, че тези роботи ще могат първи да проучват огнищата на пожари в складове и химически заводи, като по този начин ще спестят на пожарникарите необходимостта да влизат в смъртоносно опасни зони. RXR-M80D-AX2 тежи 800 kg и използва няколко патентовани технологии за термична защита, които предпазват механичните и електронните му компоненти от прегряване. Той може да работи автономно до четири часа. Роботът е оборудван с пистолет, който подава вода или пяна с производителност до 80 L/s и обхват до 85 m. Той може да работи в режим на непрекъсната струя или разпръскване на фина мъгла. Положението на пистолета се регулира по хоризонтала и вертикала, което позволява промяна на посоката на подаване на гасителната смес. За оценка на обстановката роботът използва камери във видимия спектър и инфрачервен термовизионен сензор. Вградените сензори откриват въглероден оксид, метан, сероводород и водород, както и измерват температурата. Операторът управлява машината дистанционно чрез пулт с джойстик. Декларираният обхват на безжичната връзка достига 1000 m при пряка видимост. RXR-M80D-AX2 може да се движи със скорост до 1,5 m/s, да преодолява наклони до 30°, изкопи с ширина до 40 cm и препятствия с височина до 17 cm. Корпусът отговаря на клас на защита IP65, предпазващ от прах и вода. Габаритните размери на машината са 1750 × 1100 × 1200 mm. Разработчиците смятат, че роботът може да бъде полезен в химическите заводи, складовете и промишлените предприятия, където пожарите са съпроводени с високи температури и риск от изтичане на опасни вещества. Дистанционно управляваните машини могат първи да проучат опасната зона, да предават на спасителите данни за ситуацията и директно да помагат при гасенето на пожара. Това ще позволи да се намали необходимостта от изпращане на хора там, където животът им е изложен на непосредствена опасност.