Британски учени поставиха под съмнение научна хипотеза, която предизвиква дебати сред биолозите повече от половин век. Ново изследване показва, че жизненоважните гени не разполагат непременно със специална защита срещу мутации. Екип от Университета в Бат установи, че при бактериите и дрождите значимостта на даден ген не определя честотата на възникващите в него мутации. Не всички гени са еднакво важни. Някои са незаменими за оцеляването на организма, тъй като отговарят за основни процеси като копирането на ДНК и поддържането на жизнените функции на клетките. Други могат да бъдат загубени практически без последствия. Но означава ли това, че в хода на еволюцията се е развил механизъм, който предпазва най-важните гени от потенциално вредни мутации? Именно на този въпрос британските биолози се опитват да намерят отговор. Те изследват спонтанните мутации при бактерията Escherichia coli (E. coli) и хлебната мая, но не откриват доказателства, че жизненоважните гени разполагат с допълнителна защита. Вместо това учените предлагат ново обяснение защо по-ранни изследвания са стигали до противоположни заключения. Загадката на „призрачните мутации“ Според Лорънс Хърст, един от авторите на изследването, естественият подбор бързо елиминира вредните мутации в най-важните гени. Това може да създаде погрешното впечатление, че в тях възникват по-малко мутации, докато всъщност част от генетичните изменения просто изчезват, преди учените да успеят да ги анализират. Хърст определя тези изменения като „призрачни мутации“. За да сведат до минимум влиянието на естествения подбор, изследователите използват данни от специално разработени експерименти за натрупване на мутации. Три независими теста показват, че подборът не е оказал съществено влияние върху резултатите. Учените сравняват честотата на мутациите с експериментални данни за последствията от премахването на отделни гени. Така проверяват дали гените, от които клетката зависи в най-голяма степен, мутират по-рядко. Независимо от начина, по който анализират данните, резултатът остава непроменен – при нито един от изследваните видове жизненоважните гени не показват по-ниска честота на мутации. Научен спор, започнал през 1972 г. Получените резултати хвърлят нова светлина върху дискусия, започнала още през 1972 г. и възобновена през 2023 г. В основата ѝ е връзката между два ключови еволюционни процеса - възникването на генетични изменения и естествения подбор. Според оспорваната хипотеза жизненоважните гени би трябвало да бъдат по-добре защитени от мутации, докато измененията в други гени биха могли да подпомогнат адаптацията на организмите към околната среда. Изследователите обаче посочват, че дори от теоретична гледна точка подобен механизъм е трудно обясним. Честотата на мутациите в гените поначало е изключително ниска. Допълнителното ѝ намаляване при отделни гени би осигурило твърде малко еволюционно предимство, за да може естественият подбор да поддържа подобна система за защита. Какво всъщност определя честотата на мутациите? Анализът показва, че участъците от генома, които се копират на по-късен етап от репликацията на ДНК, действително са склонни да мутират по-често. Това потвърждава, че определени особености на генома могат да обяснят разликите в честотата на генетичните изменения. Значимостта на отделните гени обаче не се оказва сред тези фактори при изследваните организми. „Въпреки че наблюдаваме фактори, които действително оказват влияние върху честотата на мутациите, не открихме никакви доказателства в подкрепа на хипотези, които претендират да опровергаят общоприетия модел“, обяснява Хърст. Според него на този етап няма основания за промяна на научната парадигма. Резултатите не отричат съществуването на различия в честотата на мутациите, но подкрепят традиционното разбиране, че възникването на генетични изменения и тяхното запазване в хода на естествения подбор са два различни процеса.