Учените от Северозападния университет в САЩ са създали миниатюрен стъклен чип с размери едва 2х2 сантиметра, върху който са разположени един милион микроскопични кристали с различен химичен състав. Новата технология е позволила едновременното изследване на стотици варианти на полупроводникови материали и откриването на неочаквана зависимост на техните оптични свойства от вътрешната им структура. Разработката може да ускори търсенето на нови материали за слънчеви батерии, светодиоди и други електронни устройства. За производството на чипа изследователите са покрили стъклена пластина с тънък слой от полимера парилен С, в който формирали един милион микроскопични вдлъбнатини. След това върху четирите ъгъла на подложката нанесли разтвори на съединения на цезий, бисмут, антимон, бром и йод. Смесвайки се, веществата създават плавни промени в химичния състав по повърхността на чипа. След нагряване до 70°C във вдлъбнатините са се образували кристали с диаметър около 10 микрометра и дебелина приблизително 1 микрометър. Разстоянието между съседните елементи беше 20 микрометра. Общо изследователите са изработили четири такива чипа, за да обхванат необходимия диапазон от химически състави. Получените проби са били изследвани чрез спектроскопия на поглъщането на светлина и рентгенова дифракция, което позволява да се определи разположението на атомите вътре в кристалите. Всяко оптично измерване обединяваше сигналите от приблизително 960 съседни микрокристала. Това позволи да се сравнят химичният състав, кристалната структура и ширината на забранената зона – енергийната празнина, която определя какъв вид излъчване може да поглъща полупроводникът. Въпреки това в изследваните съединения на бисмут и антимон се наблюдаваше друга картина: първо ширината ѝ нарастваше до около 2,4 електронволта, след това намаляваше до 2,15 електронволта и впоследствие отново се увеличаваше. Минималната регистрирана стойност беше 2,11 електронволта. Учените успяха да установят причината за необичайното поведение при подробно изследване на отделни кристали. Оказа се, че вътре в тях се образуват две различни структури. Централната част е обогатена с бром и антимон и има слоеста структура, докато външната обвивка съдържа повече йод и бисмут, а нейните структурни елементи образуват изолирани групи. В слоестата структура атомните групи са свързани помежду си значително по-силно, което променя енергийните състояния на електроните и намалява ширината на забранената зона. Ето защо добавянето на бром може да доведе до резултат, противоположен на очакваното само въз основа на химичния състав. Наблюденията върху растежа на кристалите показаха, че централната област се формира за около 80 секунди. След това в продължение на няколкостотин секунди около нея постепенно се образува обвивка с различен състав. Изследователите са проверили и устойчивостта на материалите. При температура 25°C и влажност 70% в продължение на 10 дни участъците с повишено съдържание на йод се разрушаваха по-бързо. Областите, богати на бром се оказаха по-устойчиви, а защитното полистиролно покритие значително забави деградацията на пробите. Получените резултати позволиха да се определят състави с различни комбинации от оптични свойства и структурна еднородност. Най-малката ширина на забранената зона, 2,11 електронволта, беше при материал с две кристални фази. Сред еднофазните съединения минималната стойност е била 2,15 електронволта. Ефективността на тези материали в готови слънчеви елементи или светодиоди все още не е тествана. Въпреки това разработената технология позволява по-бързо да се откриват перспективни химически състави и да се изследват структурни промени, които не могат да бъдат установени само чрез измервания на поглъщането на светлина. В бъдеще подобен подход може да се използва за изучаване на други полупроводници и за създаване на набори от експериментални данни за изкуствен интелект.
Учени разположиха един милион кристала върху чип с размери 2х2 см и откриха необичайно свойство на полупроводниците
Разработката може […]
Източник: Kaldata.com
Виж оригиналната статия