Един от най-усъвършенстваните бойни самолети в света, способен да лети със свръхзвукова скорост без форсаж и да остава трудно откриваем за противниковите радари, има доста неочаквана технологична особеност. За подготовката на неговите мисии все още се използват носители на данни по стандарти, които бяха популярни през 90-те години на миналия век. И сега американските военновъздушни сили се опитват да намерят компании, които могат да ги доставят. На 16 ноември 2026 г. ВВС на САЩ публикуваха официално запитване към американските производители за доставка на карти памет от типовете PC Card (PCMCIA) и CompactFlash. Изискването звучи почти комично за 2026 година – минимален капацитет от 256 MB. За сравнение, един съвременен смартфон с 256 GB памет разполага с приблизително хиляда пъти повече пространство за съхранение на данни. Отговорът се крие в начина, по който F-22 Raptor е проектиран. Самолетът извършва първия си полет на 7 септември 1997 г., когато PCMCIA картите са широко разпространени при преносимите компютри, а USB флаш паметите все още не са навлезли на пазара. В системите за подготовка на полетите на F-22 се използва специален модул, известен като Data Transfer Cartridge (DTC). Чрез него предварително подготвената информация за мисията се прехвърля от наземните компютри към бордовата електроника. Тя може да включва маршрут, навигационни точки, комуникационни настройки и данни за потенциални заплахи. След завръщането на самолета същата система позволява извличането на записана по време на полета информация, включително технически параметри и диагностични данни, които инженерите използват за обслужването на машината. Проблемът е, че съответните интерфейси са разработени във време, когато картите памет изглеждат съвсем различно. Не е достатъчно просто да бъде закупена нова microSD карта с огромен капацитет. Тя трябва да бъде съвместима с електрониката, контролерите и файловите системи на самолета. Затова в документацията на ВВС изрично се посочва, че файловата система FAT16 е силно предпочитана, а предложените носители трябва да могат да се четат и записват от предоставеното военно оборудване. Още по-интересни са изискванията към потенциалните доставчици. Пентагонът не се интересува единствено дали картите работят. Производителите трябва да предоставят подробна информация за произхода на компонентите, производствените партиди, серийните номера и веригата на доставките. Изисква се и специален план за предотвратяване на доставките на фалшиви или несертифицирани компоненти. Това има съвсем практична причина. При военната авиация една дефектна карта памет не е просто неудобство, както при домашния компютър. Тя може да създаде проблеми с подготовката на мисията или с извличането на важни технически данни. Интересното е, че американските ВВС се интересуват и колко дълго производителите възнамеряват да поддържат тези продукти. Целта е да се избегне ситуация, при която след няколко години доставките отново се оказват невъзможни. Крайният срок за отговори е 1 декември 2026 г. Засега това е само проучване на пазара, а не обявена обществена поръчка или вече сключен договор. Случаят с F-22 е показателен за един от големите проблеми на съвременната военна техника. Последният сериен Raptor е доставен през май 2012 г., но американските ВВС продължават да разчитат на този самолет и планират да го използват и през следващото десетилетие. За разлика от смартфоните, които се подменят през няколко години, бойните самолети се проектират за десетилетия експлоатация. През това време обаче процесорите, паметите, интерфейсите и производствените технологии се променят многократно. Някои компоненти изчезват напълно от пазара, а подмяната им с по-съвременни аналози може да изисква скъпо препроектиране, нови изпитания и сертификация. И така се стига до парадоксална ситуация: един от най-сложните бойни самолети, създавани някога, зависи от наличието на карти памет, чиито стандарти много потребители днес дори не помнят. Това, разбира се, не означава, че F-22 е остарял като бойна машина. Но напомня, че истинската цена на високите технологии не приключва с тяхното разработване или производство. Понякога най-трудната задача не е да бъде създаден самолет, който радарите трудно откриват, а да се намери надеждна карта памет, която компютърът му все още може да прочете.
Един от най-модерните изтребители в света все още използва карти памет от 90-те години – Пентагонът спешно търси доставчици
И сега американските военновъздушни […]
Източник: Kaldata.com
Виж оригиналната статия