Възстановената базилика в Норча разказва как монаси превръщат обикновени селяни в изкусни хирурзи Точно преди година в малкото италианско градче Норча се случи нещо, което мнозина нарекоха чудо. Средновековната базилика „Свети Бенедикт", която преди 9 г. почти напълно бе разрушена от мощно земетресение заедно с голяма част от другите сгради в Норча, отново отвори врати за богослужения. Преди това Италия и цяла Европа потрепериха от мисълта да загубят един от най-ценните си християнски символи. Освен правителството на страната, ЕС също отпусна 1,2 милиарда евро на пострадалите области, от които 5 млн. бяха предназначени конкретно за възстановяването на базиликата. При откриването на обновената църква италиански журналисти написаха, че Норча си е върнала сърцето, а областта Умбрия - символа. „Върху руините на едно от най-емблематичните места на европейската духовност общността на Норча успя да обедини паметта, науката и вярата в шедьовър на прераждането", пише в един от репортажите. Как се развиха събитията преди това? През лятото и есента на 2016 г. няколко мощни земетресения поразиха 140 общини в Централна Италия. Първото в нощта на 24 август изненада всички и отне живота на над 300 души. Второто бе на 26 октомври, а най-опустошителният трус дойде на 30 октомври. Епицентърът бе между Норча и град Пречи. 6,5 по Рихтер - най-силното земетресение на Апенините от 1980 г., усетено чак във Венеция и спряло временно метрото в Рим, причини огромни материални щети. За щастие този път жертви нямаше, но инфраструктурните поражения бяха колосални. Сателитите регистрираха земен разлом от около 15 км и пропадане на терена до 2 м. Части от планината се отместиха с близо 40 см. Трусовете засегнаха общо 320 000 сгради в зони с население от 600 000 души. Разрушената базилика се превърна в символ на трагедията. След удара около 85% от нея се свлече на земята. Падна часовниковата кула, покривът на зданието също рухна в облаци от прах. Сравнително запазена се оказа единствено фасадата, която остана да се извисява сред ужасяващите руини, и част от абсидата. Кризата разплака, но и мобилизира Италия. Заговори се, че ако базиликата „Свети Бенедикт" възкръсне за нов живот, това ще даде сили и надежда както на хората в засегнатите райони, така и в цялата страна. Защо църквата в Норча е толкова ценна? Както вероятно всеки се досеща, тя носи името на свети Бенедикт от Нурсия – основоположник на западното монашество. Списание „Космос" вече писа за неговия устав, в който основен завет е Ora et labora („Моли се и работи"). Кодексът на свети Бенедикт се появява на бял свят през 534 г. и оказва изключително влияние върху християнските ордени в следващите векове. Благодарение на него монашеските общности в Западна Европа се променят и от убежища на странници постепенно се превръщат в самоиздържащи се духовни, образователни и икономически центрове. Базиликата в негова чест се появява на мястото, където е роден. През вековете тя се оформя като храм, в който вярващите могат да се поклонят пред приноса му за християнизацията на Европа. Това е традиция, която продължава до ден днешен. Хиляди италианци и чужденци всяка година идват в Норча да почетат един от най-ярките защитници на вярата. Потокът от хора се увеличава, след като през 1964 г. папа Павел VI обявява свети Бенедикт за покровител на Европа. Земетресението от 2016 г. нанесе тежък удар на туризма в града и региона. Ако предишната година Норча е била посетена от над 68 000 туристи, през 2025 г. техният брой е едва 28 000. След повторното отваряне на дуомото интересът към града се възстановява, щастливи са местните жители. Обратно към историята: свети Бенедикт е важно име за разбирането на ролята на базиликата и региона около Норча за християнството в Европа, но не е единственото. През X в. храмът минава под опеката на монасите от съседното абатство „Сант'Еутицио" във Валкасториана. Това е един от най-древните манастирски комплекси на Апенините. Свети Бенедикт често го посещавал и учел събратята си. Един от заветите му е духовниците да се грижат за болните хора с такова усърдие, с каквото са готови да служат на Исус Христос. В резултат монасите от „Сант'Еутицио" създават първата безплатна здравна система в Средновековна Европа. Също така те за първи път започват да учат местните на медицина. Големият принос на „Сант'Еутицио" към цивилизацията идва след Латеранския събор през 1215 г., когато папата забранява на духовниците да проливат кръв. Така на монасите било забранено да извършват хирургически операции, в което вече били доста опитни. Изправени пред риска трупани с векове знания да се загубят безвъзвратно, хората в „Сант'Еутицио" вземат революционно решение – започват да предават уменията си на селяните от Умбрия. Земеделци и овчари от около 30 семейства в Пречи се превръщат в сръчни хирурзи, офталмолози и лечители. Стъпвайки на знанията на духовниците и на архивите в манастира, новите лекари изобретяват иновативни за времето си инструменти и техники за лечение на катаракта, за отстраняване на камъни в бъбреците и жлъчката, при лечение на рани и т.н. В епоха, в която традиционната медицина разчитала основно на пускането на кръв, хирурзите от Пречи се превърнали в добри практици. Те усвоили майсторството да шият артерии, използвали специални дезинфекциращи билкови отвари за почистването на рани и т.н. Както е известно, в онези времена монасите отглеждали билки и растения, с които лекували болните. Операциите, извършвани от учениците, имали доста висока успеваемост, което през Средновековието било истинско чудо. Постепенно славата на хирурзите от Пречи се разнесла извън границите на Умбрия. Думата preciani влязла в лексиката като термин за лекар. Пречанци се грижели за здравето на различни папи и европейски монарси. Според италиански извори сред именитите пациенти на докторите Чезаре Скаки и Орацио Катани били турският султан Мурат IV, управлявалата 44 г. Великобритания Елизабет I Тюдор, известна като Девствената кралица. Знаков представител на школата е и Антонио Скаки, който станал лекар в двора на Луи XI. Личен лекар на папа Сикст V пък бил Дуранте Скаки, автор на фундаменталния труд Chirurgia. Монасите от региона дават на Италия и на света още едно универсално умение. Когато не правели операции на хора, учениците на бенедиктинците започнали да прилагат знанията си по анатомия при разфасоването на прасета, тъй като отлично знаели как точно да отделят мускулните групи, сухожилията и мазнините, без да разкъсват тъканите. Това знание се оказало ключово в производството на качествени колбаси. Монасите от манастира „Сант'Еутицио" изследвали антибактериалните свойства на солта, чесъна, черния пипер, виното и планинските билки. По-късно същите съставки били вложени в рецептите за салами. Не ставало дума само за вкус, а за процеси по консервиране, които потискали развитието на вредни бактерии. Хирургическата техника за обработка и зашиване на тъкани намерила пряко приложение при почистването, обработката и пълненето на естествените свински черва и мехури, както и при завързването им с канап. В резултат жителите на Норча до днес имат реномето на най-големите майстори в обработката на свинско месо. Почти пред всеки специализиран магазин в градчето може да се види статуя на прасе, зад което висят разнообразни и вкусни продукти. На италиански думата за жител на Норча – norcino, също така е и думата за месар, обработващ свинско месо. Вече векове наред колбасарите от малкия град са привилигировани доставчици на свински продукти за трапезата на папите. След решението на Ватикана да забрани на монасите да оперират, Наполеон Бонапарт е друга историческа личност, оказала решаващо въздействие върху монашеството и в частност върху абатството, грижещо се за базиликата в Норча. Наполеон разглежда манастирите като феодален анахронизъм и като гнезда на съпротива срещу светската власт. Затова с поредица декрети той забранява голяма част от религиозните общности и конфискува имуществото им. По силата на законодателството от 1810 г. бенедиктинските монаси също са прогонени от „Сант'Eнтуцио" и от Норча. Близо 2 века по-късно, през 2000 г. група монаси бенедиктинци от различни националности се завръща в родния град на светеца. С цел новата колония да се самоиздържа, както изисква уставът на братството, през 2012 г. духовниците оборудват модерна пивоварна, в която се произвежда бирата Nursia. Дейността се извършва в бивш склад , дарен на братството от жител на Норча. Подобно на много други трапистки бири, Birra Nursia също става популярна в Европа и дори в САЩ. Появата є отвъд океана не е изненада, тъй като немалка част от новото поколение бенедиктинци в Норча са американци. Американец е и абатът, чиито подопечни се грижат за базиликата. Земетресението от 2016 г. разрушава както манастира, така и пивоварната. С помощта на известна белгийска бирена компания тя е възстановена в новия комплекс на абатството, намиращ се на хълм над града. Варенето на бира отново потръгва и днес различни вкусове под марката Nursia може да се опитат в почти всяко местно заведение. Колко стабилна срещу земетресения е базиликата „Свети Бенедикт" след ремонта? Списание „Космос" зададе този въпрос на арх. Карло Блази от архитектурното студио Comes, който е ръководител на процеса по нейното възстановяване. Професорът е един от най-добрите специалисти по реставриране на исторически сгради, работил e при спасяването на катедралата „Нотър Дам", при рехабилитацията на „Дуомо"-то във Флоренция, при възстановяването на старинния мост в Мостар и т.н. Както човек може да се досети, трусовете през 2016 г. не са единствените, които са нанесли щети на църквата в Норча. Тя е ставала обект на поражения още няколко пъти, като през ХVIII век е била почти напълно разрушена. „Едно от основните предизвикателства беше да се гарантира, че новата конструкция притежава ниво на сеизмична устойчивост, приемливо за обществена сграда - отговори проф. Блази.- Това наложи вземането на фундаментално решение по отношение на строителството. Първоначалната конструкция е била изпълнена от каменна зидария – с малки блокове и значително количество разтвор с ниско съдържание на вар, която дори при необходимата дебелина не би могла да осигури нужната безопасност. Затова решихме да изградим новите стени от тухли, като камъкът се използва единствено за външната облицовка. Качествено изпълнената тухлена зидария притежава отлична здравина и е способна да издържи на сеизмична активност. Освен това бяха монтирани множество железни анкериращи връзки, за да се осигури надеждна връзка между стените. Постигнатото ниво на безопасност възлиза на около 60% от това, което се изисква за нови сгради – забележителен показател, като се има предвид, че средното ниво на безопасност за сградите в историческите центрове на италианските градове е около 30%." Проф. Блази подчертава, че по-добрата земетръсоустойчивост е реализирана при максимално възможното запазване на автентичната форма и материали в базиликата. Според него постигнатият резултат е разумният компромис между историческата достоверност и нужната сигурност. „Завършването на един проект, особено такъв, който включва толкова значителна намеса в сграда, предназначена да пребъде през вековете, винаги е знаменателно събитие - обобщава професорът. - Това е момент, в който човек осъзнава как всеки от нас допринася за световната история. В случая: принос към историята на архитектурата и изкуството, който, надяваме се, ще се окаже траен."