Американските и израелските удари по скрити военни обекти в Иран върнаха на дневен ред едно отдавнашно подозрение – че част от мащабните язовири и проекти за пренос на вода в страната може да са планирани не само за граждански нужди, но и в подкрепа на военната инфраструктура. Макар официални доказателства за такава връзка да няма, съвпаденията на терен карат все повече специалисти да гледат на водната карта на страната под друг ъгъл. Още преди години еколози и хидролози в Иран започнаха да задават неудобни въпроси за строителството на десетки язовири, канали, тръбопроводи и тунели. Част от тези съоръжения се появяваха в райони, където местното потребление и земеделието трудно можеха да оправдаят подобни разходи и инженерни усилия. По данни на Нима Шокри, специалист по водна сигурност в Техническия университет в Хамбург, Иран разполага с най-малко 533 язовира – един от най-високите показатели в целия регион. Докато следял новините за бойните действия през пролетта, Шокри попаднал на карта с местата на ударите по предполагаеми военни цели. Направило му впечатление, че точките на попаденията очертават дъга от север на юг, която почти плътно следва разположението на язовирите в собствените му изследвания. За седем експерти по водни ресурси и военна инфраструктура, цитирани от „Ню Йорк Таймс“, подобна близост има напълно практично обяснение. Сложните подземни бази и ракетни съоръжения се нуждаят от постоянен и надежден достъп до вода и електричество. Когато до тях има язовир и локално производство на ток, стратегическите обекти могат да продължат работа дори ако националната електропреносна мрежа бъде извадена от строя. Бившият анализатор по въпросите на Иран в израелското военно разузнаване Дани Цитринович отбелязва, че намаляването на зависимостта от общата гражданска инфраструктура би било сериозно предимство за Техеран. През последните десетилетия Иран изгради огромна мрежа от тунели и укрепени зали дълбоко под планинските масиви. Там се съхраняват и разполагат дронове и балистични ракети с голям обсег, а според редица оценки в част от тези комплекси тече и самото им производство. Изследователят във Вашингтонския институт Фарзин Надими оценява броя на ракетните бази в страната на най-малко 30 – мащаб, сравним единствено с този на Северна Корея. От Техеран категорично отхвърлят подобни тълкувания. Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи определи тези твърдения като неоснователни и ги нарече злонамерена кампания, която създава риск за гражданската инфраструктура при евентуални нови въздушни атаки. Самият Нима Шокри също предупреждава да не се стига до крайни изводи. Иран страда от хроничен недостиг на вода и реално разчита на язовирите за питейно водоснабдяване, напояване и производство на електроенергия. По думите му жизненоважната гражданска роля на тези съоръжения не бива да се подценява. Затова хипотезата не изключва нуждата от вода за населението, а по-скоро допуска модел на двойно предназначение при конкретни проекти. Въздушните удари обаче хвърлиха косвена светлина и върху друг стар и болезнен въпрос – масовите арести на ирански природозащитници през 2018 година. Днес някои изследователи допускат, че учените, работили на терен в отдалечени и защитени зони, може неволно да са попаднали близо до строго охранявани военни обекти. Тогава разузнавателното звено на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция задържа десетки еколози по обвинения в шпионаж в полза на САЩ и Израел. Сред тях беше и Кавус Сейед-Емами, основател на Фондацията за опазване на дивата природа на Персия, който почина в ареста. Други задържани по-късно разказаха за тежки разпити, изтезания и насилие. Два конкретни случая илюстрират защо тези истории отново се свързват. В провинция Язд мащабен проект за пренос на вода от планината Загрос дълго време озадачаваше специалистите със своята логика, докато ударите през март не разкриха наличието на голям ракетен комплекс в същия район. В провинция Хормозган пък изследователят Морад Тахбаз си спомня как по време на разпитите служителите проявявали необичаен интерес към теренната работа на екипа му около дивите овце в Ларестан – зона, в която по-късно американски въздушни удари поразиха военна инфраструктура. Към момента няма категорично доказателство, че язовирите и водните тунели на Иран са проектирани като прикритие за армията. Но когато на една и съща карта се наложат точките на въздушните удари, големите водни съоръжения и районите, в които природозащитници са били преследвани за шпионаж, съвпадението започва да изглежда твърде последователно, за да бъде подминато с лека ръка.