Предложените между първо и второ четене промени в Закона за потребителския кредит рискуват да унищожат законния бизнес с микрокредити и да оставят хиляди граждани в ръцете на нелегални лихвари, които работят „на тефтер“ и прибягват до силови методи. Това предупреждава експерт от бранша в интервю за агенция БГНЕС. По думите му под прикритието на грижа за потребителите и затягане на контрола върху бързите кредити държавата е на път да създаде огромен сив сектор и да върне страната към практиките от 90-те години. Европейски срок, който няма да бъде спазен Новият закон е необходим заради европейската директива за потребителските кредити (Директива (ЕС) 2023/2225). Държавите членки трябваше да я въведат в националното си законодателство до 20 ноември 2025 г., а от днес, 20 ноември 2026 г., новите правила трябва вече да се прилагат. България не е спазила срока, като според експерта, процесът очевидно няма да приключи скоро. Работата по текстовете е започнала преди две години, но според експерти нито едно правителство досега не е имало смелостта да доведе процеса докрай, а настоящото просто няма на кого да прехвърли „горещия картоф“. Как бърз кредит от 100 хил. евро става дълг от 250 хил. за година, а човек остава без дом Законопроектът беше внесен от Министерския съвет на 11 септември. Както Vesti.bg писа на 17 септември, парламентарната комисия по икономическа политика го подкрепи на първо четене с 11 гласа „за“, три „против“ и един „въздържал се“. Тогава заместник-министърът на икономиката Красимир Якимов призна, че срокът за въвеждане на директивата е изтекъл през ноември 2025 г. и България е изправена пред наказателна процедура от Европейската комисия. Още тогава Асоциацията за отговорно небанково кредитиране предупреди, че прекомерната регулация затруднява законно работещите дружества при малките и краткосрочните кредити, докато пропуските в уредбата позволяват заобикаляне на правилата. Какво предлагат управляващите Първоначалният законопроект на Министерския съвет и Министерството на икономиката предвиждаше за малките кредити до три минимални работни заплати абсолютен таван на всички разходи: 20% при срок до месец, 30% до три месеца и 100% за по-дълъг период. Между първо и второ четене „Прогресивна България“ внесе серия от по-рестриктивни предложения: Предложенията бяха представени на брифинг в парламента на 9 октомври от Константин Проданов от „Прогресивна България“. Той уточни, че партията не иска премахване на съществуващия таван, а промяна в механизма на оскъпяването през различните периоди на кредита. Като пример беше даден заем от 1000 евро, при който разходите през първия месец не трябва да надвишават 200 евро. Сред мерките, оповестени тогава, са още нищожност на договора, ако не е направена реална оценка на кредитоспособността (длъжникът връща само главницата), забрана на франчайз модела и забрана събирачите на вземания да търсят длъжниците между 20:00 и 08:00 часа. Макар предложението на управляващите да беше анонсирано като повторение на досегашния режим с таван на оскъпяването от 52%, експертът предупреждава пред БГНЕС, че чисто математически и правно то на практика залага таван от 24%, който изобщо няма да работи. „Не по-малко от 95 единици на 100 отиват за разходи“ Според експерта големият проблем е преминаването от пазарен механизъм към изкуствена регулация без реална икономическа оценка. Годишният процент на разходите (ГПР) не е класически процент, а сложна лихва. При кредит от 100 евро за един месец, ако се прилага само ГПР от 52%, клиентът би трябвало да върне едва 102,50 – 104 евро. Промени при потребителските кредити: Законопроектът получи подкрепа в икономическата комисия В същото време лицензираните от БНБ финансови институции имат огромен обем законови задължения и оперативни разходи: „Математиката е такава – не по-малко от 95 единици ви отиват на 100 единици като разход за кредитирането“, обяснява експертът. Вакуумът ще бъде запълнен от „гаражчетата“ Когато законът направи микрокредитирането икономически безсмислено, легалните компании – както български, изнесли ноу-хау на няколко континента, така и международни – ще спрат да предлагат тези продукти или ще напуснат пазара, предупреждава експертът. Мястото им ще бъде заето от сивия сектор и лихварите, които и сега оперират в десетки и стотици малки „гаражчета“. Те нямат около 70% от разходите на законните дружества, защото работят с трима души на гише, не плащат данъци и осигуровки и отпускат пари „на тефтер“. „Те работят със собствени пари, защото нямат просрочия – като имат просрочия, следват едни други физически мерки“, казва експертът, визирайки връщане към саморазправите от 90-те. По думите му, премахвайки законния бизнес, държавата унищожава единствения си реален съюзник в борбата срещу нелегалното лихварство. Сметката за бюджета: „една детска болница на година“ В небанковото кредитиране са пряко заети не по-малко от 15 000 души. При средна заплата от 1000 евро преките загуби за хазната от несъбрани данъци и осигуровки биха били поне 3 млн. евро месечно, а при по-реалистичните 1500 евро – 4,5 млн. евро месечно, изчислява експертът. „Това е горе-долу, кажи-речи, една детска болница на година“, подчертава той. Нови правила за кредитите: Ограничават ГПР и непоисканите заеми Политически популизъм и купуване на гласове Според експерти депутатите са влезли в наддаване кой ще предложи по-строга и по-неизпълнима регулация, за да се хареса на обществото. Експертът посочва и деликатен политически аспект – по време на избори микрокредитирането се използва за купуване на гласове, но досега нито едно такова обвинение не е стигнало до лицензираните от БНБ институции. „Ако те бъдат заместени от едни други хора, сигурно да – те са много по-удобни като цяло на някои структури“, коментира той. В парламента критиките идват и от обратната посока. След първото четене лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев обвини „Прогресивна България“, че се опитва да убеди обществото, че лихва от 11 000% вместо сегашните 52% е приемлива. Асен Василев: ПБ се опитва да ни убеди, че лихва от 11 000% е приемлива! Адвокати искат още по-строги правила По законопроекта има и обратни становища. Адвокат Николай Лалев предлага в становище до икономическата комисия бързи кредити да не се отпускат на хора с лоша кредитна история или на тези, на които след вноската остава сума под линията на бедността. Той настоява и за по-нисък ГПР – по негови изчисления около 14,55%. Адвокатите Десислава Филипова и Веска Волева са внесли 14 предложения. Според тях изключването на кредитите до три минимални заплати от общия таван на ГПР (пет пъти законната лихва) защитава по-слабо именно най-рисковия сегмент, затова те искат таванът да важи за всички заеми. Ако кредиторът не е направил реална оценка на кредитоспособността, клиентът да връща само главницата, без лихви и разходи. При забава той да дължи само законната лихва върху просрочената главница, без наказателни лихви и неустойки. При масови нарушения адвокатите искат санкции до 4% от годишния оборот на кредитора. Като пример за разумна политика експертът посочва Великобритания, където през 2015 г. властите анализират 14 милиона кредита, преди да въведат таван от 20% за месец, 30% за два месеца и максимум 100% общо оскъпяване. Оттогава там се правят регулярни оценки на пазара и до 2026 г. правилата не са променяни. Пробойни и в проекта на икономическото министерство Дори по-балансираният проект на Министерството на икономиката има сериозни слабости, смята експертът. Законът задължава фирмите да правят стриктна оценка на кредитоспособността, но им отказва достъп до регистъра на здравно и социално осигурените лица в НАП. Освен това Комисията за защита на потребителите (КЗП) получава директен достъп до офисите и информационните системи на компаниите без съдебно решение. „Дори и на служителите на ДАНС им трябва съдебно решение, за да имат такива правомощия“, възмущава се експертът. Според него това крие риск от злоупотреби и корупция. Народното събрание прие законопроекта на първо четене на 23 септември, а предложенията на „Прогресивна България“ все още не са гласувани. Предстоят докладът на парламентарната комисия и решаващото второ четене в пленарна зала. Надеждата на бранша е депутатите да вникнат в аргументите, вместо да подхлъзнат пазара към хаос и лихварски произвол.
Експерт: Новите правила за бързите кредити ще върнат лихварите от 90-те
Според бранша малките заеми ще станат губещи, а хазната може да губи до 4,5 млн. евро на месец
Източник: Vesti.bg
Виж оригиналната статия