Академията по национална и информационна сигурност (АНИС) събра учени, университетски преподаватели, изследователи, експерти, докторанти и студенти от България и чужбина на мащабна международна научнотеоретична конференция на тема „Сигурност, изкуствен интелект и икономика“. Форумът се проведе на през първата половина на ноември в Пловдив и постави във фокуса на академичния дебат едни от най-съществените въпроси на съвременността – как ускореното развитие на изкуствения интелект променя националната и международната сигурност, икономическите отношения, държавното управление, пазара на труда и възможностите на обществото да контролира технологиите, от които става все по-зависимо. Научното събитие се превърна във важна стъпка в развитието на международното академично сътрудничество на АНИС и в утвърждаването на Академията като авторитетен научен и образователен център за задълбочени изследвания и експертни дискусии по проблемите на сигурността. Конференцията обедини представители на различни научни направления около необходимостта от нови подходи към управлението на рисковете, технологичната трансформация и икономическата устойчивост в условията на динамично променящата се международна среда. Международният характер на форума бе подчертан от широкото участие на представители на университети и научноизследователски организации от Полша, Латвия, Израел, Словакия, Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Косово, Албания, Украйна и Узбекистан. Сред тях бяха Университетът по мениджмънт на сигурността в Кошице, WSB Merito University, WSB-NLU Academy, Университетът в Прищина „Хасан Прищина“, Държавният университет по вътрешни работи в Одеса, Университетът „Фан С. Ноли“ в Корча и други висши училища и изследователски центрове. Българското академично присъствие обхвана учени и специалисти от Българската академия на науките, Военна академия „Г. С. Раковски“, Академията на МВР, Университета по библиотекознание и информационни технологии, Университета за национално и световно стопанство, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Русенския университет „Ангел Кънчев“, Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, Тракийския университет, Медицинския университет – Варна, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Международното висше бизнес училище, АНИС и други. Международната конференция бе открита от президента на АНИС проф. д.п.н. Георги Манолов, който приветства участниците и подчерта изключителната актуалност на избраната тема. Той отбеляза, че светът се намира в период на сериозни изпитания за сигурността, чието преодоляване изисква не само политически и институционални решения, но преди всичко задълбочени научни изследвания, аргументирани концепции и нови подходи към управлението на рисковете. В изказването си проф. Манолов постави особен акцент върху отговорността на научната общност да предлага обосновани решения за фундаменталните проблеми на сигурността в България, Европа и света. Според него науката трябва да има водеща роля при формулирането на стратегическите насоки за развитие на сектора, а институциите и практиката да могат да се опират на нейните достижения. Именно необходимостта от подобно взаимодействие е сред основните мотиви на ръководството на Академията да организира международния форум. Президентът на АНИС изтъкна, че конференцията има за цел не просто да представи отделни научни разработки, а да осигури пространство за свободен обмен на различни становища, идеи и концепции, които да допринесат за по-задълбочено разбиране на съвременните заплахи. Той подчерта значението на научния плурализъм, критичното мислене и професионалната компетентност, като обърна внимание и на необходимостта научната аргументация да бъде противопоставяна на повърхностните и недостатъчно обосновани твърдения в публичното пространство. Проф. Манолов изрази удовлетворение от широкото международно участие и от засиления интерес на българските висши училища и научни организации. По думите му присъствието на колеги от различни държави от Европа и Азия, както и на представители на множество български университети и институции, е предпоставка за ползотворен обмен на научен опит и за търсене на общи подходи към проблемите на сигурността. Особено внимание той отдели на бъдещото публикуване на докладите в специализиран научен сборник, като подчерта значението на научните резултати за работата на държавните институции и за развитието на политиките в сектора на сигурността. Приветствие към участниците отправи и ректорът на АНИС проф. д-р Йордан Бакалов, който акцентира върху неразривната връзка между сигурността, изкуствения интелект и икономиката. Той подчерта, че развитието на новите технологии променя не само производствените и управленските процеси, но и съотношението на икономическите и геополитическите възможности между отделните държави. Според него значителните инвестиции, необходими за разработването на съвременни системи с изкуствен интелект, създават предпоставки за задълбочаване на технологичните зависимости и различията между държавите и регионите. Проф. Бакалов обърна внимание и на двойствения характер на изкуствения интелект в сферата на сигурността – като инструмент за откриване и предотвратяване на заплахи, но и като средство, което може да бъде използвано за кибератаки, информационни манипулации и други злонамерени действия. Съществено място в изказването му зае трансформацията на пазара на труда, свързана с изчезването на определени професионални дейности и появата на нови изисквания към знанията и уменията на специалистите. В този контекст той открои отговорността на университетите да подготвят младите хора за работа в технологично променяща се среда, като развиват тяхното критично мислене, креативност и способност за самостоятелно вземане на решения. Ректорът на Академията подчерта необходимостта от ефективно прилагане на европейските правила за изкуствения интелект и от изграждане на устойчиво партньорство между държавата, университетите и бизнеса. Според него инвестициите в собствен научноизследователски капацитет са съществена предпоставка за преодоляване на технологичната зависимост и за повишаване на конкурентоспособността на България и Балканския регион. В заключение проф. Бакалов изрази надежда, че представените научни анализи и предложения ще намерят практическо отражение в бъдещите политики, тъй като от начина, по който обществата използват изкуствения интелект, ще зависи дали технологичният напредък ще допринесе за по-широко развитие, или ще задълбочи съществуващите неравенства. След официалното откриване и приветствията работата на конференцията продължи с общо пленарно заседание, на което заместник-ректорът на АНИС проф. д-р Васил Георгиев представи основния доклад на тема „Изкуствен интелект, данни и власт: право и сигурност в цифровата икономика“. Неговото изложение очерта концептуалната рамка на научния форум като постави въпроса за връзката между контрола върху информацията, икономическата концентрация, политическото влияние и възможностите за запазване на човешката автономност в условията на бързо развиващи се интелигентни системи. Проф. Георгиев разгледа методологичните затруднения при изследването на изкуствения интелект, произтичащи от различните подходи на науките за сигурността, икономиката и правото. Той подчерта необходимостта от интердисциплинарен анализ, който да обхваща едновременно технологичните възможности, икономическите последици и рисковете за обществото. В основата на доклада бе поставена тезата, че контролът върху данните постепенно се превръща в източник на икономическа и политическа власт, а изкуственият интелект многократно разширява възможностите за предвиждане и моделиране на човешкото поведение. Особено внимание бе отделено на трансформацията на цифровата икономика и пазара на труда. Проф. Георгиев разгледа възможните последици от автоматизирането на интелектуални и експертни дейности, като постави въпроса за бъдещето на професионалната реализация, приемствеността между поколенията и социалната роля на труда. Според представения анализ технологичното развитие може да доведе до значително повишаване на производителността, но същевременно поставя сложни въпроси за разпределението на икономическите ползи, заетостта и мястото на човека в новата технологична среда. Важен акцент в доклада бяха правните и етичните предизвикателства, свързани с автономността на интелигентните системи, отговорността за техните действия и необходимостта от ефективен човешки контрол. Проф. Георгиев разгледа и понятието за цифров суверенитет в контекста на нарастващата зависимост от глобални технологични платформи и инфраструктури. Той подчерта значението на европейската нормативна рамка и необходимостта от международно сътрудничество при разработването на правила за безопасно и отговорно използване на изкуствения интелект. В заключителната част на изложението заместник-ректорът на АНИС постави въпроса за човешкия суверенитет – способността на човечеството да запази автономността си спрямо технологичните системи, които създава. Така основният доклад изведе дискусията отвъд непосредствените икономически и правни проблеми и я насочи към фундаменталния въпрос за бъдещето на отношенията между човека, технологиите и властта. Представените тези откроиха необходимостта от баланс между иновациите, сигурността, правната регулация и защитата на основните човешки права. След пленарната част научната работа продължи в специализирани тематични панели, организирани в две последователни заседания през деня. Широкият обхват на включените в програмата разработки показа, че изкуственият интелект вече не може да бъде разглеждан единствено като технологична иновация, а като фактор, който променя механизмите за гарантиране на националната сигурност, икономическата конкурентоспособност, публичното управление, социалните отношения и защитата на основните човешки права. Значително място в научната програма бе отделено на националната сигурност, нововъзникващите технологични заплахи и възможностите за използване на изкуствен интелект при оценката и управлението на рисковете. В тематичните направления с модератор доц. д-р Васил Станков бяха разгледани проблемите на управлението на информационните ресурси в динамично променящата се среда на сигурност, приложението на интелигентни системи в разузнавателната дейност, защитата на критичната инфраструктура и противодействието на киберпрестъпността. Специално внимание бе отделено на използването на генеративен изкуствен интелект в когнитивните войни, механизмите на радикализация в онлайн пространството, разпространението на дезинформация и рисковете от автоматизираното създаване на манипулативно съдържание. Международните научни разработки допълниха този проблемен кръг с анализи на технологичния дуализъм на изкуствения интелект, защитата на корпоративните информационни системи, социалното инженерство и новите форми на цифрови измами. Сред разглежданите въпроси бяха развитието на персонализирания фишинг и технологията „дийпфейк“, възможностите за криминален анализ чрез информация от открити източници и предизвикателствата пред сигурността на критичните инфраструктури. Друго важно направление в конференцията бе мястото на изкуствения интелект в икономическата, административната и законодателната сфера. В него бяха включени разработки за цифровата трансформация на държавните институции, използването на интелигентни системи при финансовия контрол, ограничаването на риска от изпиране на пари и възможностите за повишаване на ефективността на публичното управление. Икономическите измерения на технологичната промяна бяха разгледани и през въпросите за устойчивостта на производството, управлението на ресурсите, развитието на малките предприятия и защитата на традиционните икономически дейности в условията на ускорена дигитализация. Съществено място бе отделено и на правните последици от използването на изкуствен интелект. Научната програма обхвана предизвикателствата пред експертното доказване в наказателния процес, наказателноправната отговорност при престъпно използване на интелигентни системи, възможностите за събиране на цифрови доказателства и необходимостта от етичен и правен модел за отчетност при алгоритмичното вземане на решения. Особен интерес представляваше и тематичният кръг, посветен на дигиталната трансформация на пазарите и човешките ресурси, с модератор доц. д-р Атанаска Тунтова. В него бяха включени изследвания за влиянието на изкуствения интелект върху пазара на труда, организационния риск, административната култура, управленската отговорност и подготовката на човешките ресурси. Важен акцент бе поставен върху използването на интелигентни системи при подбора на персонал, оценяването на уменията и рисковете от алгоритмична дискриминация. Социалните и обществените измерения на изкуствения интелект намериха отражение и в научните разработки, посветени на историческата памет, образованието, здравеопазването, обществените ценности и ролята на човешкия фактор в системата за национална сигурност. В тематичния кръг с модератор проф. д-р Нели Бенчева бяха разгледани предизвикателствата и заплахите пред икономиките на европейските държави в епохата на изкуствения интелект. Научната програма включваше въпроси за цифровия суверенитет на Европейския съюз, икономическите ефекти от внедряването на интелигентни технологии, финансовите рискове и вземането на икономически решения в условия на неопределеност. Особено значение придобиха проблемите на международната конкурентоспособност, достъпа до технологични ресурси, инвестициите в научноизследователска дейност и зависимостта от глобални цифрови платформи. Тези предизвикателства поставят пред европейските икономики необходимостта да съчетават иновационното развитие със защитата на стратегическите си интереси. Специално място в международната научнотеоретична конференция бе отредено на докторантската и студентската секция с модератор д-р Борис Зарков. В програмата й бяха включени теми за алгоритмичното усилване на политическата поляризация, кибертероризма, технологичната зависимост, използването на автономни системи във военната логистика, институционалната готовност за внедряване на изкуствен интелект и неговото приложение при управлението на бедствия и аварии. Важни социални аспекти бяха застъпени и в изследванията за бъдещето на труда, трудовата мотивация, междугенерационните различия в адаптацията към технологичните промени и необходимостта от човешки надзор при автоматизираното вземане на решения. Заключителната част на научната програма бе посветена на дискусиите по тематичните панели и на обобщаването на основните изследователски направления. Докладите от международната конференция предстои да бъдат публикувани в специализиран научен сборник, предвиден за включване в международната научна база данни Central and Eastern European Online Library (CEEOL). По този начин се осигурява допълнителна видимост на научните изследвания и се създава възможност резултатите от форума да достигнат до по-широка международна академична аудитория. Бъди лидер – избери АНИС! www.anis.bg priem@anis.bg 4004, Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ 13, 032 260 974, 0882 392 737
АНИС събра международни учени за бъдещето на сигурността, изкуствения интелект и икономиката
Академията по национална и информационна сигурност (АНИС) събра учени, университетски преподаватели, изследователи, експерти, докторанти и студенти от България и чужбина на мащабна международна научнотеоретична конференция на тема „Сигурност, изкуствен интелект и икономика“. Форумът се проведе на...
Източник: 24 часа
Виж оригиналната статия