Франция, една от водещите индустриални държави в Европа, е загубила над 3000 завода от 2009 г. насам. Мащабът на деиндустриализацията е разкрит в публикация на френския вестник Le Monde, който поставя въпроса защо страната не успява да спре процеса въпреки милиардите евро инвестиции и политиките за възстановяване на местното производство. На пръв поглед картината изглежда различна. В края на септември край Гренобъл отваря врати новият завод на Vulkam – високотехнологична компания, специализирана в производството на аморфни метали с изключителни механични характеристики. Предприятието заема 2600 кв. м и осигурява работа на 40 души. От 2027 г. ще произвежда прецизни компоненти за часовникарската индустрия, а технологията има приложение и в медицината, авиацията и космическия сектор. Почти едновременно с това производителят на цимент Vicat и компанията за управление на отпадъци Derichebourg обявяват нов завод за производство на алтернативно гориво от нерециклируеми отпадъци. Инвестицията ще осигури около 20 работни места и ще позволи част от природния газ в циментовото производство да бъде заменен с гориво от отпадъци. Това са примери за новата френска индустрия – високотехнологична, по-екологична и ориентирана към производства с висока добавена стойност. Проблемът е, че подобни инвестиции все още не могат да компенсират загубите, натрупани през последните десетилетия. Според данните, цитирани от Le Monde, от 2009 г. насам във Франция са затворени над 3000 индустриални предприятия, докато новооткритите производства са значително по-малко. Особено тежко е засегнато автомобилостроенето – сектор, който дълги години беше сред символите на френската икономика. Причините за този процес не са от вчера. Производства постепенно се изнасят към държави с по-ниски разходи за труд и енергия. Конкуренцията на азиатските компании се засилва, а финансовата криза от 2008 г. нанася допълнителен удар. През последните години към тези проблеми се прибавят скъпата енергия, инфлацията и несигурността на международните пазари. Резултатът се вижда и в структурата на френската икономика. Докато през 70-те години промишлеността е имала много по-голяма тежест, днес преработващият сектор формира едва около 11% от добавената стойност в страната. Това е значително по-нисък дял в сравнение с Германия и Италия. Френските власти от години се опитват да обърнат тенденцията чрез данъчни облекчения, субсидии и насърчаване на стратегически производства. Нови инвестиции има, включително в батерии, електромобили, авиация и високотехнологични материали. Те обаче не решават автоматично проблема със загубените работни места и закритите предприятия в традиционните индустриални райони. Има и още една особеност. Съвременните заводи често са силно автоматизирани и могат да произвеждат повече с много по-малко работници. Така дори откриването на нови предприятия невинаги компенсира социалните последици от затварянето на старите. Франция не е единствената европейска държава, изправена пред подобни предизвикателства. Високите производствени разходи, конкуренцията от Китай и необходимостта от огромни инвестиции в нови технологии поставят под натиск индустрията в целия Европейски съюз. За България този процес също не е без значение. Родните предприятия са част от европейските вериги за доставки, особено в автомобилостроенето, машиностроенето и производството на компоненти. Когато големите индустриални икономики ограничават производството си, последствията могат да достигнат и до техните доставчици. Разследването на Le Monde показва един от големите парадокси на съвременната европейска икономика – нови заводи продължават да се откриват, но това не означава непременно, че индустрията възстановява загубените си позиции. По информация на Le Monde и данни на френските институции и ОИСР/ Флагман бг.
Какво се случва с европейската индустрия? Над 3000 затворени завода във Франция
Въпреки инвестициите в нови технологии и усилията за връщане на производството, една от най-големите европейски икономики продължава да губи индустриални мощности
Източник: Blitz.bg
Виж оригиналната статия